Много хора напоследък се замислят над въпроса колко важна е почивката. Водещи фирми провеждат тиймбилдинги с екипите си с цел сплотяване, опознаване или помагане във формирането на чувства като колективизъм, колегиалност и т.н., необходими в работната среда. Големи компании насърчават екипите си към планиране на отпуски и почивки, осъзнали факта, че за да има високи резултати и добро ниво ефективност на работното място, човек трябва да е отпочинал. Обикновено често започваме да прелистваме в съзнанието си колко важни неща сме пропуснали, колко други не сме свършили, поставяйки винаги на предни позиции работата, ангажиментите и задълженията, а над отдиха и свободното време се замисляме едва тогава, когато стане „късно“ или дори фатално, загубвайки до себе си любимия човек, достигайки до конфликт с него или някой близък, който се чудим как да потушим и всичко това съпроводено с безсънни нощи в размисли и самообвинения.
Много психологически проучвания доказват колко е нужен отдиха за нашето физическо здраве, духовно равновесие, професионална кариера и отношения с хора. Всички сме убедени, че след добрата ваканция сме по – продуктивни, заредени с повече положителни емоции и позитивно настроени към случващото се. Дори новите проучвания в САЩ отиват още по – далеч, навлизайки в дълбините на личните взаимоотношения.
Оказва се, че редовното ползване на отпуска, заздравява личните и семейните отношения, а отсъствието на последната, създава напрежение и конфликти, често достигащи до крайни развръзки. Интересно проведено изследване показва, че над 85% от хората, които не са използвали отпуската си, констатират, че не отделят достатъчно време и внимание на близките си. В над 30% от случаите започва да се заражда конфликт с партньора, превръщащ се в дългосрочен и траен проблем. Това практически се получава при по – амбициозните хора, които поставят първо на преден план професионалната кариера, а на заден план личния си живот.
Разбира се, ако това започне редовно да се случва, започваме да чувстваме някаква празнота или, че нещо ни липсва и това въпросно „нещо“ ни подсказва, че започваме да се превръщаме в жертва на нашата работа, загърбвайки нашите близки или най – вече човека до себе си. Осланяйки се на това, неимоверно започваме да губим скъпи за нас хора, роднини, приятели. После започваме да съжаляваме, да изпадаме в безсънни равносметки, да водим безкрайни монолози със себе си, за да установим, че за да бъдем щастливи, ни трябва просто една думичка, която се нарича „баланс“ – една невидима линия, която човек трудно си поставя между работата и почивката, но и линия, която ще ни гарантира онова малко равновесие в нашата природа, което ще способства за нашия душевен мир, спокойствие и пълноценно самоопределяне.