elit internet sunny beach
По стечение на обстоятелствата съм се родила българка и пиша на матерния си език в блогове и по форуми. До скоро не се бях замисляла дали греша и колко е правилно да загърбваме езика на латинеца. В последно време, когато успея по – бързо да си подредя деня и отметна работните задачи и ангажименти, си оставям малко кътче “лично за мен“, за да “потанцувам“ в интернет пространството, да се поразходя и полюбопитствам как се изразяват хората по така наречения съвременен начин – вместо на лист хартия, с буквички и думи на екрани. Останах много объркана и озадачена на моменти, защото се натъкнах на едно обширно неглижиране на родния ни език. В началото помислих, че латинското “геймърско“ писане е присъщо повече на тийнейджърската аудитория (увлечени в игрите, пишейки на английски, латинеца се превръща в навик), но когато се задълбочих в темата, оставах на моменти без дъх – учудена от повсеместното “опростачване“. Навярно вече за някои люде дори няма значение каква е родовата им принадлежност. Толкова са обсебени от “съвремието” на 21 век, че чак не осъзнаващи колко статуса им започва да клони под нулата. А може би за тях и това няма значение. Или си казват – „То кое ли в нашата държавица е добре, та опряхме до това“. Ами с толкова пошли неща взехме да се съгласяваме, за други взехме да се принизяваме, че в даден момент започвам да си задавам въпроса, отново объркана “ С мен ли нещо става или другите не са наред?!“. Ако към всичко това прибавим, че започват да се изнамират и млади симпатяги, които не знаят нищичко за нашите икони Ботев и Левски… (навярно ви е минала информацията за един наш сънародник, решил да се прибере от гурбет, потресен от факта, че децата му няма да знаят нашата история и каква кръв се е ляла, за да ни има все пак като народ. Поклон пред такива хора, които казват “ баста“ и намират сили в себе си да се самоопределят, развявайки българския трибагреник ). Жалка картинка. Трагично положение, направо бих казала за нашето ново и младо поколение .Ето до тука стигаме, скъпи читатели и писатели. Навярно като рецепта ще прозвучи, че празника на Св. Св. Кирил и Методий трябва всеки месец да се празнува, като опреснителни моменти на съзнанието, като отрезвяване от емналото ни чуждопоклонничество, за да ни напомня непрекъснато кои сме ние, на къде вървим и най – вече да събуди нашето национално самочувствие.
автор:
Апарт Хотел Елит 2 Слънчев бряг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *